глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Сирах 41 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Смъртта

1. О, смърт! Колко горчиво е да си спомня за тебе човек, който спокойно си живее в своите владения, човек без грижи, успял във всичко, който е все още здрав и се храни добре.

2. О, смърт! Добра е твоята присъда за човек в лишения и изнемога, който е вече твърде стар, отрупан с всякакви грижи, останал без надежда и изгубил търпение.

3. Не се бой от тази присъда на смъртта. Спомни си за своите предци и потомци.

4. Това е присъда от Господ над всяка плът. Защо се отвръщаш от решението на Всевишния? Дали десет, сто или хиляда години – в ада никой няма да ти търси сметка колко си живял.

5. Отвратителни деца са децата на грешниците и общуват със съседи нечестивци.

6. Наследството на децата на грешниците ще се затрие, а позорът ще бъде вечен спътник на тяхното потомство.

7. Нечестивият баща ще бъде укоряван от децата си, защото заради него те търпят позор.

8. Горко ви, нечестиви хора, които сте изоставили закона на Всевишния Бог!

9. Когато се раждате, за проклятие се раждате; когато умирате, проклятието не ви напуска.

10. Всичко, което произлиза от земята, в земята се връща. Така и нечестивите: от проклятие – към унищожение!

11. Скръбта на хората е заради телата им. А лошото име на грешниците не може да се заличи.

12. Грижи се за името си, защото то ще пребъде по-дълго от хиляди златни съкровища.

13. И на добрия живот дните са преброени, но доброто име остава за вечни времена.

Срамът

14. Деца, следвайте напътствията ми в мир! Ако мъдростта е скрита и съкровището невидимо – каква полза от тях?

15. По-добре постъпва човек, който крие глупостта си, отколкото човек, който крие мъдростта си.

16. Така например трябва да се срамувате от нещата, които аз преценя. Не всеки срам е уместен и не всичко се оценява правилно от всеки.

17. Срамувайте се от блудство пред баща и майка, а от лъжа – пред началник и господар,

18. от престъпление – пред съдия и владетел, от беззаконие – пред събранието и народа,

19. от неправда – пред съдружник и приятел, от кражба – пред страната и съседите си.

20. Срамувай се от това пред Божията истина и завета! Срамувай се да се облягаш с лакти на трапезата,

21. да наскърбяваш, когато взимаш или даваш, да мълчиш, когато те поздравяват,

22. да заглеждаш развратна жена, да отвръщаш лице от роднина,

23. да отнемаш нечий дял или подарък, да таиш помисли към омъжена жена,

24. да задиряш слугинята си и да се навърташ край постелята ѝ,

25. да отправяш обидни думи към приятели, а след като нещо си дал – да укоряваш,

26. да повтаряш слухове и да издаваш тайни.

27. Така наистина ще знаеш от какво да се срамуваш и ще спечелиш благоразположението на всеки човек.