1. Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат.
2. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“
3. Но Иисус им каза тази притча:
4. „Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери?
5. А като я намери, вдига я радостен на раменете си
6. и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“
7. Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8. Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?
9. А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“
10. Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“
11. И каза още: „Един човек имаше двама синове.
12. По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си.
13. След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14. А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.
15. Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине.
16. И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.
17. Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.
18. Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе
19. и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“
20. И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.
21. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“
22. Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.
23. Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.
24. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.
26. И повика един от слугите и попита какво се е случило.
27. Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“
28. А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,
29. но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.
30. А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“
31. Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,
32. а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“