глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 18 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Притча за съдията и вдовицата

1. Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

2. като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше.

3. В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“

4. Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,

5. понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“

6. Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!

7. А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?

8. Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“

Притча за митаря и фарисея

9. На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:

10. „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.

11. Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,

12. постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“

13. А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

14. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“

Иисус Христос благославя децата

15. Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.

16. Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.

17. Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

За опасностите от богатството

18. Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“

19. Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

20. Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“

21. А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“

22. Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“

23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

24. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“

26. Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“

27. Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“

28. Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“

29. А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство

30. и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“

Трето предсказание за страданията и възкресението

31. И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки.

32. Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят,

33. ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“

34. Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.

Излекуване на слепия в Йерихон

35. Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.

36. И като чу да минава край него народ, той попита какво е това.

37. Казаха му, че Иисус от Назарет минава.

38. Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“

39. Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“

40. Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита:

41. „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“

42. Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“

43. И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.