1. Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята
2. за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня.
3. И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“
4. Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово“.“
5. Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света
6. и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам.
7. И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“
8. А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“
9. Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу,
10. защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят“;
11. и още: „Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си“.“
12. А Иисус му отговори: „Казано е: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“
13. И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.
14. Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност.
15. Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.
16. Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете.
17. Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:
18. „Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените,
19. да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“
20. И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него.
21. Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“
22. И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“
23. Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: „Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум“.“
24. И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество.
25. Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя.
26. И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска.
27. И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“
28. Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост
29. и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу.
30. Но Той премина между тях и си отиде.
31. И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни.
32. И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.
33. В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас:
34. „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“
35. Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо.
36. И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“
37. И се разнесе мълва за Него навред из областта.
38. След като излезе от синагогата, Той влезе в дома на Симон, а тъщата на Симон беше заболяла от силна треска и Го молеха да ѝ помогне.
39. Иисус се надвеси над нея, заповяда на треската и тя я изостави. Болната веднага стана и започна да им прислужва.
40. Към залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги заведоха при Него, а Той слагаше ръце на всекиго от тях и ги изцеляваше.
41. Излизаха и бесове от мнозина и викаха: „Ти си Христос, Божият Син.“ Но Иисус им забраняваше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42. Когато се разсъмна, Той излезе и отиде на усамотено място. А народът Го търсеше и когато дойдоха при Него, задържаха Го да не си отива от тях.
43. Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.“
44. И проповядваше в синагогите на Галилея.