1. През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя.
2. Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний.
3. Затова всички се отправяха да се записват в своя град.
4. Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род,
5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете.
6. Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди.
7. И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8. В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си.
9. И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много.
10. Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора.
11. Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.
12. По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“
13. И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:
14. „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“
15. Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
16. Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите.
17. И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец.
18. Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите.
19. А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях.
20. И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.
21. Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.
22. А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,
23. защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа –
24. и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.
25. По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него.
26. На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа.
27. Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона,
28. взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
29. „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти;
30. защото очите ми видяха спасението,
31. което Ти си приготвил пред всички народи –
32. светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“
33. А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него.
34. И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия,
35. за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“
36. Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си
37. и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
38. В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.
39. Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.
40. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
41. Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха.
42. И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят.
43. Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това.
44. Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати.
45. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят.
46. След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.
47. Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му.
48. Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“
49. Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“
50. Но те не разбраха думите, които им каза.
51. Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си.
52. А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.