1. И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести.
2. След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни.
3. На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи.
4. И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път.
5. И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“
6. Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
7. Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
8. други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал.
9. Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.
10. Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида.
11. Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12. А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“
13. Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“
14. Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“
15. Така и сториха и сложиха всички да насядат.
16. Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
17. И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
18. Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“
19. Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“
20. Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“
21. Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,
22. като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“
23. И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24. Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25. Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.
26. Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели.
27. Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
28. Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли.
29. И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.
30. И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия,
31. които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.
32. А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33. И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори.
34. Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.
35. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“
36. И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
37. На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ.
38. И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.
39. Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.
40. Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“
41. А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“
42. И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.
43. И всички се смаяха пред Божието величие.Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си:
44. „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“
45. Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
46. Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“
47. Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си
48. и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“
49. Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“
50. Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“
51. А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.
52. И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.
53. Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.
54. Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?“
55. Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.
56. Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.“ И отидоха в друго село.
57. И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“
58. А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“
59. На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“
60. Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“
61. А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“
62. Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“