1. Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му.
2. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“
3. Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се.
4. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“.
5. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“
6. Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“
7. После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“
8. И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината.
9. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
11. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?
13. Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“
14. Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха.
15. А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него.
17. Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.
18. Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.
19. Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза.
20. Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му
21. и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му.
22. Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха.
23. И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар.
24. Тогава извика: „Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.“
25. Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26. И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас“.
27. А той рече: „Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща.
28. Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.“
29. Авраам му отговори: „Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.“
30. А той рече: „Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.“
31. Тогава Авраам му рече: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“.“