глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 19 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Иисус Христос на гости у Закхей

1. След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.

2. И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,

3. искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.

4. Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.

5. Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“

6. И той бързо слезе и Го прие с радост.

7. Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“

8. А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“

9. Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.

10. Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“

Притча за десетте слуги

11. И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство.

12. Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.

13. И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“

14. Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“

15. Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.

16. Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“

17. Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“

18. Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“

19. Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“

20. Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.

21. Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“

22. Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.

23. Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“

24. И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“

25. Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“

26. Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.

27. А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

28. Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.

29. А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,

30. като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.

31. И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“

32. Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл.

33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“

34. Те отговориха: „То е нужно на Господа.“

35. Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.

36. И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.

37. А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,

38. и казваха:„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“

39. Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“

40. Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“

41. А когато наближи и видя града, заплака за него

42. и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.

43. Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.

44. И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“

Изгонване на търговците от храма

45. И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него.

46. Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

47. И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят.

48. Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.