1. Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха.
2. А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.
3. Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици.
4. И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.
5. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
6. Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.
7. И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне.
8. Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“
9. Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“
10. Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе,
11. и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“
12. И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“
13. Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
14. Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли;
15. и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам.
16. Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“
17. И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си;
18. защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“
19. И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“
20. Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.
21. Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22. И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“
23. Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.
24. А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям.
25. Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.
26. Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува.
27. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.
28. Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.
29. И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас –
30. да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“
31. И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница.
32. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“
33. Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“
34. Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“
35. А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“
36. Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.
37. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“
38. Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
39. И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му.
40. Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“
41. И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:
42. „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“
43. И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.
44. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.
46. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
47. Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“
48. А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“
49. Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51. Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
52. А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!
53. Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“
54. Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
55. Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.
56. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“
57. Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“
58. След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“
59. А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“
60. Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел.
61. Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“
62. И като излезе вън, горчиво заплака.
63. А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият.
64. И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“
65. И много други хули говореха против Него.
66. А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион
67. с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате.
68. Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете.
69. Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“
70. Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“
71. А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“