1. Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро,
2. видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите.
3. Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа.
4. Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“
5. А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“
6. Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат.
7. Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат.
8. Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“
9. Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха,
10. сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“
11. И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
12. Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“
13. Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него.
14. А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“
15. Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.
16. А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
17. Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява.
18. И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,
19. и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.
20. Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“
21. А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“
22. Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?
23. Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?
24. Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“
25. И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.
26. А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
27. След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“
28. Той остави всичко, стана и Го последва.
29. И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
30. А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“
31. Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните;
32. не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
33. А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“
34. Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях?
35. Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“
36. Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха.
37. И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят.
38. Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото.
39. И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: „Старото е по-добро“.“