глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 20 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

За властта на Иисус Христос

1. Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него

2. и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“

3. Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми:

4. Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“

5. А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“

6. Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“

7. И отговориха: „Не знаем откъде беше.“

8. Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за злите лозари

9. И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време.

10. А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.

11. Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце.

12. Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха.

13. Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“

14. Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“

15. И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето?

16. Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“

17. Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

18. Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

19. Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.

За плащане на данък на императора

20. Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.

21. И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.

22. Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“

23. Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате?

24. Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“

25. Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“

26. И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.

За възкресението на мъртвите

27. Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха:

28. „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“

29. И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.

30. Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.

31. Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.

32. След всички умря и жената.

33. И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“

34. А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват.

35. Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват.

36. Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.

37. А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.

38. Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“

39. На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“

40. И не смееха вече да Го питат за нищо.

Иисус Христос и Давид

41. А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син?

42. Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

43. докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“

44. И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“

Предпазване от лошия пример на книжниците

45. И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си:

46. „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките,

47. които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“