1. След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде.
2. Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3. Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци.
4. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте!
5. И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“
6. И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас.
7. Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща.
8. И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат.
9. Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“
10. В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:
11. „Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“
12. Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден, отколкото за този град.
13. Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14. Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.
15. И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!
16. Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“
17. Седемдесетте ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“
18. А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица.
19. Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди.
20. Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
21. В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
22. И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
23. И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
25. И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“
26. А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“
27. Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“
28. Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
29. Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
30. Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31. Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.
32. Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.
33. Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,
34. и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“
36. И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“
37. Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
38. И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39. Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му.
40. А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“
41. Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42. а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“