1. През това време, когато се събра многохилядно множество и взеха да се тъпчат един друг, Той заговори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2. Няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.
3. Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.
4. А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят.
5. Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте!
6. Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога.
7. А на вас дори и всички космите по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.
8. И тъй, казвам ви: всеки, който Мене признае пред хората, и Синът човешки ще признае него пред Божиите ангели.
9. А който се отрече от Мене пред хората, той ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10. И на всеки, който каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но на онзи, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости.
11. А когато ви отвеждат на съд в синагогите, пред началници и властници, не се безпокойте как или какво да отговорите или какво да кажете.
12. Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“
13. Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“
14. А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“
15. И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“
16. Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод.
17. И той си мислеше: „Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.“
18. И си каза: „Ето какво ще направя – ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си.
19. И ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!“
20. Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“
21. Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“
22. И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете.
23. Та нали животът е по-ценен от храната и тялото – от облеклото?
24. Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците!
25. И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?
26. Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото?
27. Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.
28. И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци!
29. Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои!
30. Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща.
31. Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това.
32. Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде царството Си.
33. Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да не се изчерпва, където крадец не приближава и което молец не поврежда.
34. Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35. Бъдете винаги готови, с препасана дреха и запалено светило,
36. като слуги, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
37. Блажени са онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. Истината ви казвам: той ще се препаше, ще ги сложи да седнат и ще пристъпи да им служи.
38. И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери будни, блажени са тези слуги.
39. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му.
40. Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.“
41. Петър Го попита: „Господи, за нас ли казваш тази притча или за всички?“
42. А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна?
43. Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва така.
44. Истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот.
45. Ако пък този слуга рече в сърцето си: „Господарят ми ще се забави да се върне“, и започне да бие слуги и слугини, да яде и пие и да се напива –
46. господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който той не знае, ще го отдели и ще му наложи наказание като на неверните.
47. Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е подготвил или не е постъпил според волята му, ще бъде бит много.
48. Който пък не е знаел и е направил нещо, достойно за наказание, ще бъде бит малко. От всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска. И на когото е поверено много, от него повече ще се изисква.
49. Огън дойдох да донеса на земята; и как искам да беше вече пламнал.
50. С кръщение трябва да се кръстя; и как бих искал вече да съм го изпитал!
51. Мислите, че дойдох да донеса мир на земята ли? Не мир, казвам ви, а раздяла.
52. Защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
53. Баща ще бъде против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха и снаха против свекърва.“
54. Тогава се обърна и към народа: „Когато видите облак да се задава от запад, веднага казвате: „Дъжд идва.“ И вали.
55. А когато задуха южен вятър, казвате: „Жега ще бъде.“ Така и става.
56. Лицемери, вида на небето и земята умеете да разпознавате, но как тогава днешното време не можете да проумеете?
57. И защо вие сами не решавате как трябва да постъпвате?
58. Когато отиваш с противника си в съда, постарай се по пътя да се помириш с него. Иначе ще те откара при съдията, съдията ще те предаде на тъмничаря, а тъмничарят ще те хвърли в тъмница.
59. Казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последната стотинка.“