1. И тримата тези человеци престанаха да отговарят Иову, защото беше праведен пред очите си.
2. Тогаз се разпали гневът на Елиу сина на Варахиила Вузеца, от рода на Арама: разпали се гневът му против Иова, защото оправдаваше себе си повече нежели Бога.
3. Разпали се гневът му и против тримата му приятели, защото, без да намерят ответ, осъдиха Иова.
4. А Елиу очакваше да говори Иов и те, защото бяха по-стари от него.
5. Но когато Елиу видя че нямаше ответ в устата на тримата мъже, разпали се гневът му.
6. И отговори Елиу синът на Варахиила Вузеца и рече: - Аз съм млад на възраст, а вие стари; За това се посвених, И убоях се да ви явя което зная.
7. Аз рекох: Дните да говорят, И многото години да учат мъдрост.
8. Но има дух в человека; И вдъхновението на Всесилния го вразумява.
9. Не са винаги мъдри само по-големите; Нито само старците разумяват съд.
10. За това рекох: Слушайте ме, Да явя и аз което зная.
11. Ето, чаках вие да говорите; Слушах доказванията ви Доде изпитате думите;
12. И прегледах ви; И, ето, никой от вас не можа да обличи Иова И да отговори на думите му.
13. Да не речете: Ние намерихме мъдрост: Бог ще го низложи, а не человек.
14. А той не отпращаше думи към мене; И аз няма да му отговоря според вашите говорения.
15. Те се смаяха, не отговориха вече, Изгубиха думите си.
16. И чакаха, обаче не говореха; Но стоеха: не отговаряха вече.
17. Да отговоря и аз от моя страна, Да явя и аз което зная;
18. Защото съм пълен с думи: Духът ми вътре в мене ме утеснява.
19. Ето утробата ми е като вино не отворено: Ще се разпукне както нови мехове.
20. Ще проговоря за да си отдъхна: Ще отворя устните си и ще отговоря.
21. Да ми не бъде да стана лицеприемник Нито да полаская человека.
22. Защото не зная да лаская: Създателят ми грабнал би ме тутакси.