глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 37 Цариградски (BG1871)

1. В това още сърдцето ми трепери И се клати от мястото си.

2. Слушайте внимателно гръма на гласа му, И звука който излазя из устата му.

3. Проважда го под всичкото небе, И святкането му до краищата на земята:

4. След него вика глас: Гърми с гласа на величието си, И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.

5. Бог гърми чудно с гласа си: Прави величествия които не разумяваме.

6. Защото говори към снега: Бъди на земята, - И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.

7. Запечатва ръката на всякого человека, Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.

8. А зверовете влазят в пещерите И лежат на местата си.

9. От юг иде вихрушката, А студът от север.

10. От духането Божие се дава лед, И ширината на водите се стеснява.

11. А ведрината изгонва гъстия облак: Виделината му разпилява облаците;

12. И те се носят наоколо под наставлението му, За да правят всичко що им заповядва По лицето на обитаемата земя;

13. И докарва ги или за наказание, Или за земята си, или за милост.

14. Слушай това, Иове: Стой та размисли Божиите чудеса.

15. Разумяваш ли как ги нарежд Бог, И прави да сияе святкането на облака му?

16. Разумяваш ли равновесието на облаците, чудесата на Съвършенаго в знанието?

17. Как биват дрехите ти топли Когато упокоява земята чрез юга?

18. Прострял ли си с него твърдта, Силна както леяно огледало?

19. Научи ни що да му речем: От тъмнина ние не можем да наредим думите си.

20. Ще му се възвести ли ако аз говоря? Ако продума человек, непременно ще бъде погълнат.

21. И сега человеците не могат да погледнат на светлото сияние Което е в твърдта, като замине вятърът та я очисти,

22. И дойде златозарно време от север. Страшна слава има в Бога.

23. Всесилен е, не можем да го проумеем: Превъзходен е в сила и в съд И в множеството на правдата: не угнеява.

24. За това му се боят человеците; И той не гледа на никого от мъдрите в сърдце.