1. Тогаз Иов отговори и рече: -
2. Много таквиз съм слушал: Окаянни утешители сте всинца.
3. Свършват ли се праздните думи? Или що ти дава смелост та да отговаряш?
4. И аз можех да говоря както вие: Ако беше вашата душа на мястото на моята душа Можех да натрупам думи против вас И да кивам с глава против вас.
5. Аз бих ви укрепил с устата си, И мърдането на устните ми улекчило би скърбта ви.
6. Ако говоря, болката ми не улекнува; И ако мълча, какво ми отминава?
7. Но сега ме много умори: Запусти ти всичкото ми събрание.
8. Сграбчил си ме, и то е свидетелство; И мършавостта ми стои срещу мене И свидетелствува на лицето ми.
9. Разкъсва ме яростта му, и ме мрази: Скърца съ зъбите си против мене: Неприятелят ми остри очите си върх мене.
10. Отварят устата си против мене: Удрят ме по челюстта с хулене: Трупат се всички против мене.
11. Бог ме предаде на неправедния, И хвърли ме в ръцете на нечестивите.
12. Бях в тишина, и ме накъса, И хвана ме за врата и съсипа ме, И тури ме цел за себе си.
13. Стрелците му ме обиколиха: Пронизва бъбреците ми, и не щади: Излива жлъчта ми на земята.
14. Съсипа ме с съсипня върху съсипня: Впусна се върху мене като исполин.
15. Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16. Лицето ми подпухна от плач, И смъртна сянка има върху клепачите ми,
17. Ако и да няма неправда в ръцете ми, И молитвата ми е чиста.
18. О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми място да няма.
19. И сега, ето, свидетелят ми е на небето, И свидетелството ми в височините.
20. Приятелите ми са които ми се присмиват: Окото ми рони сълзи към Бога.
21. Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога Както человек с ближния си!
22. Защото с минуването на преброени години Аз ще отида на път от който няма да се върна.