1. И пак един ден дойдоха Божиите синове за да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана да предстане пред Господа.
2. И рече Господ на Сатана: От де идеш? И Сатана отговори Господу и рече: От да обикалям земята, и да ходя насам натам по нея.
3. И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи незлобието си, ако и да ме подстори ти против него за да го погубя без причина.
4. И отговори Сатана Господу и рече: Кожа за кожа, и все що има человек ще даде за живота си.
5. Но сега простри ръката си та се прикосни до костите му и до плътта му: да ли не ще те похули в лице?
6. И рече Господ на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му упази.
7. Тогаз излезе Сатана от при Господа та порази Иова с лош струпей от плесните на нозете му до върха му.
8. И взе си чреп за да се чеше с него, и седеше в пепел.
9. Тогаз му рече жена му: Още ли държиш незлобието си? Похули Бога и умри.
10. А той й рече; Ти говориш както говори една от безумните жени. Доброто ли само ще приемем от Бога? злото да не приемем ли? В всичко това не съгреши Иов с устните си.
11. А като чуха тримата приятели на Иова всичко това зло което бе нападнало върх него, дойдоха всеки от мястото си, - Елифаз Теманецът, и Валдад Шуахецът, и Софар Нааматецът; защото се бяха съгласили да дойдат наедно да го съжалят и да го утешат.
12. И като подигнаха очите си от далеч и го не познаха, възвисиха глас та плакаха; и раздра всеки дрехата си, и хвърлиха пръст на главите си към небето.
13. И седяха с него на пръстта седем дни и седем нощи; и никой не говори дума нему защото виждаха че болката му беше много голяма.