глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 19 Цариградски (BG1871)

1. И отговори Иов та рече:

2. До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3. Десет пъти вече стана ме укорявате: Не ви ли е срам да ми смайвате главата?

4. И ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5. Но ако непременно искате да се големеете против мене И да хвърляте против мене укора ми,

6. Научете се сега че Бог ме събори И ме обиколи с мрежата си.

7. Ето, извиквам: Неправда! но няма кой да ме чуе: Викам, но никакъв съд.

8. Преградил е пътя ми, и не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми.

9. Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10. Погубил ме е от всякъде, и отивам, И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11. И разпалил е против мене яростта си, И счита ме като един от враговете си.

12. Пълковете му дойдоха наедно Та приготвиха пътя си против мене, И разположиха се в стан около шатъра ми.

13. Отдалечил е от мене братята ми; И които ме знаеха станаха за мене съвсем чужди.

14. Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15. Които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд: Странен станах в очите им.

16. Викам слугата си, и не отговаря: С устата си му се моля.

17. Диханието ми стана странно на жена ми, Тъй и моленията ми на чадата на майчината ми утроба.

18. И самите малки деца ме презряха: Когато ставам говорят против мене.

19. Всичките ми тайни приятели се погнусиха от мене; И онези които възлюбих обърнаха се против мене.

20. Костите ми залепнаха за кожата ми и за плътта ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21. Помилвайте ме, помилвайте ме, вие приятели мои! Защото ръка Божия се допря до мене.

22. Защо ме гоните както и Бог, И не се насищате от плътта ми?

23. О да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24. Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25. Защото зная че е жив Изкупителят ми, И в последно време ще възстане на земята;

26. И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак с плътта си ще видя Бога:

27. Когото сам аз ще видя И ще гледат очите ми, а не друг: Дробовете ми изтайват вътре в мене.

28. Но вие трябваше да речете: Защо го гоним? Понеже коренът на това нещо се намерва в мене.

29. Устрашете се от меча; Защото мечът е отмъстителят на беззаконията, За да познаете че има съд.