1. Душата ми е отегчена от живота ми: Ще се предам на оплакването си: Ще говоря в горестта на душата си.
2. Ще река Богу: Недей ме осъжда: Покажи ми защо ми ставаш съперник.
3. Добре ли ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете си, И да озаряваш съвета на нечестивите?
4. Телесни ли очи имаш? Или гледаш ли както гледа человек?
5. Да ли са дните ти като дните на человека, Или годините ти като человечески дни,
6. Та да претърсваш беззаконието ми И да издирваш греха ми?
7. Знаеш че не съм сторил нечестие; И няма кой да избавя от ръката ти.
8. Ръцете ти ме образуваха И създадоха всичките ми удове; И съсипваш ли ме?
9. Помни, моля, че като кал си ме направил; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10. Не си ли ме издоил като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11. С кожа и плът си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел.
12. Живот и милост си ми дарил; И посещението ти е упазило духа ми;
13. Но и това си криел ти в сърдцето си: Зная че това бе с тебе.
14. Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми не щеш да ме обезвиниш.
15. Ако направя нечестие, горко ми: И праведен да съм не, мога дигна главата си. Пълен съм с безчестие; виж прочее скърбта ми;
16. Защото расте. Гониш ме като лъв, И като се връщат показваш се страшен против мене.
17. Нови свидетели представяш против мене, И умножаваш гнева си върху ми: Едно подир друго войнства нападат върх мене.
18. А защо ме извади ти из матката на майка ми? О, да бях издъхнал, и око да не бе ме виждало!
19. Щях да съм като че не съм бил: От матката в гроба щях да се отнеса.
20. Дните ми малко не са ли? престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21. Преди да отида от дето, няма да се върна, В тъмна земя и в смъртна сянка:
22. В мрачна земя, както тъмата на смъртната сянка, Дето няма никакъв ред, И виделото е като тъма.