1. Роденият от жена человек е кратковременен И пълен с смущение.
2. Прозябава като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се спира.
3. И върх такъв ли отваряш очите си, И ме караш на съд с тебе?
4. Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5. Понеже дните му са определени, числото на месеците му е у тебе, Ти си положил пределите му които не може да надмине,
6. Отвърни се от него за да си почине, Доде като наемник доизкара деня си.
7. Защото за дървото има надежда че, ако се отсече, пак ще прозябне, И че младокът му няма да изчезне;
8. И коренът му ако остарее в земята, И пънът му ако умре в пръстта,
9. То от дъха на водата ще прозябне, И ще покара ветви като новосадене.
10. Но человек умира и прехожда; И человек издъхнува, и де го?
11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхнува,
12. Така человек ляга, и не става вече: Доде небесата не прейдат те няма да се събудят, И няма да станат от съна си.
13. О, дано беше ме скрил ти в гроба, Да беше ме покрил доде премине гневът ти. Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!
14. Ако умре человек, ще оживее ли? През всичките дни на воинствуванието си ще чакам Доде дойде променението ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя: Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.
16. Защото сега броиш стъпките ми: Не наблюдаваш ли греховете ми?
17. Престъплението ми е запечатано в мешец; И пришиваш върху беззаконието ми.
18. Наистина и гората като пада унищожава се, И скалата се преместя от мястото си.
19. Водите изтриват каменете: Наводненията им завличат пръстта от земята: Така ти погубваш надеждата на человека.
20. Превъзмогваш всякога против него, и той прехожда: Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21. Синовете му се възвишават, а той не знае, И смиряват се, а той не разумява нищо за тях.
22. Само плътта му върху него ще боледува, И душата му в него ще жалее.