1. Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, На които бащите не бих рачил да туря с псетата на стадото си.
2. И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им От които крепостта е изчезнала?
3. От нямане и глад бяха постали: Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;
4. И между храстията късаха слез, И коренете на смерчията за своя храна.
5. Бяха изпъдени измежду человеците: Викаха върх тях като върх крадци.
6. Живееха в стръмнините на дебрите, В дупките на земята и на канарите.
7. Ревяха между храстията: Под трънете се събираха:
8. Безумни и безчестни, Изгонени бидоха из земята.
9. А сега аз им съм песен, Още им съм и преговорка.
10. Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят на лицето ми.
11. Понеже Бог съсипва преимуществото ми и ме смири, Хвърлиха и те уздата пред мене.
12. Отдясно стават щенетата, Тласкат нозете ми, И приготовят против мене пагубните пътища.
13. Развалят пътя ми, Умножават злощастието ми: Няма за мене помощник против тях.
14. Идат като през широк пролом, като силно наводнение: Под развалините нападат върх мене.
15. Обърнаха се ужаси върх мене. Гонят душата ми като вятър; И благополучието ми преминва като облак.
16. И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха.
17. През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18. От върлата сила на болестта ми измени се дрехата ми; Стяга ме както ошийникът на хитона ми.
19. Хвърли ме в калта; И заприличах на пръст и на прах.
20. Викам към тебе, и не ми отговаряш Стоя, и не поглеждаш към мене.
21. Обърнал си се жесток към мене; С крепката си ръка ми враждуваш:
22. Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра, И стопяваш ме до сущ.
23. Зная наистина че ще ме докараш до смърт И в дома определения за всеки жив.
24. Но Той няма да простре ръка в развалините Ако викат когато погубя.
25. Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26. Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото; И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.
27. червата ми възвряха и не си починаха: Скърбни дни ме стигнаха.
28. Ходих почернял, не от слънце: Станах, виках в събрание.
29. Станах брат на чакалите И другар на камилоптиците.
30. Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от пламенение;
31. И китарата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.