1. Диханието ми чезне, Дните ми гаснат, За мене вече гробищата остават.
2. Няма ли присмиватели при мене? И не пренощува ли окото ми в огорченията им?
3. Тури, моля, поръчник за мене при себе си: Кой би плеснал ръка с мене?
4. Защото си скрил сърдцето им от разумност, За това не ще ги възвисиш.
5. Който предава приятели на грабеж, Очите на чадата му ще изтаят.
6. И постави ме притча на людете; И укор станах аз пред тях.
7. И отстъпиха очите ми от скърб, И всичките ми удове станаха като сянка.
8. Правите ще се почудят на това, И неповинният ще се подигне против лицемера.
9. А праведният ще държи пътя си, И който има чисти ръце ще нарасти силата си.
10. А вие всички върнете се и дойдете; Защото не ще мога намери между вас разумен.
11. Дните ми преминаха: Намеренията ми и желанията на сърдцето ми се пресякоха.
12. Туриха нощ за ден: Виделината е близу при тъмнината,
13. Ако чакам, гробът е жилището ми: Постлах одъра си в тъмнината.
14. Викнах към тлението: Отец ми си ти,- Към червиете: Майка и сестра ми сте.
15. И де е сега надеждата ми? И кой ще види надеждата ми?
16. В дълбочината на ада ще слезе тя Когато се упокоим наедно в пръстта.