глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 20 Цариградски (BG1871)

1. И отговори Софар Нааматецът та рече: -

2. Заради това ме карат мислите ми да отговоря, И затова бързам:

3. чух укорителното обличение против мене; И духът на разума ме кара да отвещая.

4. Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен человек на земята,

5. че тържеството на нечестивите е маловременно, И радостта на лицемера е минутна?

6. И величието му, ако възлезе на небеса, И главата му ако стигне до облаците,

7. Ще се изрине за всегда както лайното му: Които са го гледали ще говорят: Де е онзи?

8. Ще отлети като сън и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9. Окото което го е гледало не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10. Синовете му ще поискат добрата воля на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11. Костите му са пълни с съгрешенията на младините му; И ще лежат с него в пръстта.

12. Ако и да е сладка злината в устата му, Та я крие под езика си,

13. И я жали и не я оставя, Но я държи всред небцето си,

14. То пак храната му ще се измени в утробата му, Жлъч от аспиди ще стане у вътрешностите му.

15. Богатството което е погълнал, ще го избълва; Бог ще го изтръгне из търбуха му.

16. Яд от аспиди ще суче: Ехиднин език ще го умъртви.

17. Няма да види утоките, Реките с порои от мед и масло.

18. Това за което се трудим ще го даде назад. И няма да го погълне: Според имота ще стане отдаването му; И няма да се зарадва.

19. Защото угнети сиромасите и ги остави: Грабна дом който не бе съградил.

20. Наистина няма да познае упокоение в себе си: Не ще упази нищо от пожеланите си.

21. Няма да му остане нищо за храна; За то доброто му не ще бъде трайно.

22. Когато е в пълно изобилие ще го сполети утеснение: Всичката сила на бедствието ще нападне на него.

23. Когато е да напълни търбуха си Бог ще проводи яростта на гнева си върх него, И ще я одъжди върх него в яденето му.

24. Когато бяга от желязното оръжие Медният лък ще го прониже.

25. Стрелата се изтръгва та пронизва тялото, И блещещий върх ще излезе из жлъчката му: Ужаси има върх него.

26. Всякаква тъмнина има скрита в клетовете му: Огън нераздухан ще го пояде: Които останат в шатъра му, зле ще бъде за тях.

27. Небето ще открие беззаконието му; И земята ще се подигне против него.

28. Имотът на дома му ще изчезне: Ще се разпилее в деня на гнева му.

29. Туй е от Бога делът на нечестивия человек, И отреденото нему от Бога наследие.