1. Наистина има рудница за сребро, И място за злато дето се очиства.
2. Желязото се взема из земята, И медта се лее от камика.
3. человек туря предели на тъмнината, И издирва до съвършенство всичко, - Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.
4. От жилището си отваря яма Дето нозе не стъпват: Окачени люлеят се от человеците.
5. Колкото за земята, от нея излазя хлябът, И под нея се разравя както огън.
6. Каменете й са място на сапфир, И в нея има златна пръст.
7. Хищна птица не знае този път, И око на сокол не го е видяло.
8. Зверовете не са стъпили на него; Лъв не е заминал през него.
9. человекъ простира ръката си върху канарите: Превраща планините из корен.
10. Разсича реки между скалите; И окото му открива всичко многоценно.
11. Ограничава течението на реките; И скритото изважда на свет.
12. Но мъдростта де ще се намери? И де е мястото на разума?
13. человек не познава цената й; И не се намерва в земята на живите.
14. Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е с мене.
15. Не може да се даде злато за нея; И сребро не може да се претегли за променение с нея.
16. Не може да се прецени с Офирско злато, Съ скъпоценен оникс и сапфир.
17. Злато и кристал не могат да се сравнят с нея, Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.
18. Не ще се помене корал или кристал; Защото цената на мъдростта е по-горна от скъпоценните камене.
19. Топаз Етиопски не ще се сравни с нея: Не ще се прецени тя с чисто злато.
20. А от де дохожда мъдростта? И де е мястото на разума?
21. Понеже е покрита от очите на всичките живи, И скрита от небесните птици.
22. Погибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слуха й.
23. Бог разбира пътя й, И той знае мястото й;
24. Понеже той гледа дори до краищата на земята, Види под всичкото небе,
25. За да претегля тежината на ветровете И да измеря водите с мярка.
26. Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27. Тогаз видя и я обяви: Приготви я, ей! и я издири;
28. И рече на человека: Ето, Страхът Господен, туй е мъдрост; И отдалечението от злото, то е разум.