1. Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2. А от тях пет бяха разумни, и пет безумни.
3. Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло.
4. Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си.
5. И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спяха.
6. А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излязвайте да го посрещнете!
7. Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си.
8. А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват.
9. А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си.
10. А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и затвориха се вратата.
11. А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни.
12. А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам.
13. И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син человечески ще дойде.
14. Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си.
15. И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна.
16. А този който взе петте таланта, отиде да работи с тях, и направи други пет таланта.
17. Такожде и този който взе двата, спечели и той други два.
18. А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си.
19. След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тях.
20. И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях.
21. И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.
22. Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тях.
23. Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;
25. и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.
26. А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:
27. Като е тъй трябваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.
28. Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.
29. Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който няма, и това което има ще се вземе от него.
30. И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31. А кога дойде Син человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си.
32. И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите;
33. и ще постави овците от дясната си страна, а козите от лявата.
34. Тогава Царят ще рече на тези които са от дясната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира;
35. защото огладнях, и дадохте ми да ям; ожеднях, и напоихте ме; странен бях, и прибрахте ме;
36. гол бях, и облякохте ме, болен бях, и посетихте ме, в тъмница бях, и дойдохте при мене.
37. Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видяхме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме?
38. Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облякохме?
39. И кога болен или в тъмница те видяхме, и дойдохме при тебе?
40. И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.
41. Тогаз ще рече и на тези които са от лявата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови;
42. защото огладнях, и не ми дадохте да ям; ожеднях и не ме напоихте;
43. странен бях, и не ме прибрахте, гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте.
44. Тогаз ще му отговорят и те и ще рекат: Господи, кога те видяхме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме?
45. Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.
46. И ще отидат те във вечна мъка; а праведните в живот вечен.