1. Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си.
2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си.
3. И като излезе по трите часа, видя други че стояха на пазаря праздни,
4. и тям рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде.
6. А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цял ден празни?
7. Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете.
8. Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите.
9. И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз.
11. И като го взеха, роптаеха на стопанина,
12. и казваха: че тези последните един час работиха, и тях си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека.
13. А той отговори и рече едному от тях: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз?
14. Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе.
15. Нямам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ?
16. Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.
17. И когато възлязваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им:
18. Ето възлязваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт,
19. и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне.
20. Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него.
21. А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от дясно, а един от ляво до тебе, в царството твое.
22. А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем.
23. И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от дясно и от ляво до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми.
24. И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя.
25. А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тях, и големците ги владеят.
26. Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам;
27. и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб;
28. както Син человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина.
29. И като излязваха от Иерихон, последваха го народ много.
30. И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
31. А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
32. И спря се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя?
33. Казват му: Господи, да се отворят очите ни.
34. А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.