1. И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си:
2. Знаете че след два дни ще бъде Пасха, и Син человечески ще бъде предаден на разпятие.
3. Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа,
4. и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият;
5. но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа.
6. А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго,
7. пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.
8. А учениците му, като видяха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба?
9. Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите.
10. Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене.
11. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.
12. Защото тя като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми.
13. Истина ви казвам: Дето и да се проповяда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.
14. Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците,
15. и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници.
16. И от тогаз търсеше благовремие да го предаде.
17. И в първия ден на праздника на безквасните хлябове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата?
18. И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си.
19. И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата.
20. И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте.
21. И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22. И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тях да му казват: Да не би да съм аз, Господи?
23. А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде.
24. Син человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.
25. И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.
26. И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е тялото мое.
27. И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;
28. защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.
29. И казвам ви, че от сега на татък няма да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.
30. И като изпяха песен, излязоха на гората Елеонска.
31. Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото.
32. А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея.
33. А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога няма да се съблазня.
34. Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене.
35. Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, няма да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.
36. Тогаз идва с тях Исус на едно място което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля.
37. И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи.
38. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.
39. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,
40. И идва при учениците, та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене?
41. Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.
42. Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.
43. И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им бяха отегнали.
44. И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово.
45. Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син человечески се предава в ръце на грешници.
46. Станете да идем: ето наближи този който ме предава.
47. И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа.
48. А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го.
49. И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го.
50. А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го.
51. И ето един от тези които бяха с Исуса простря ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
52. Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на мястото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат.
53. Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели?
54. Но как ще се сбъдат писанията, че това така трябва да бъде?
55. В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излязохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седях при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте.
56. Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха.
57. А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините.
58. А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината.
59. А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият,
60. и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели
61. и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак.
62. И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти?
63. А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий.
64. Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина человеческаго че седи отдясно на силата, и че иде на облаците небесни.
65. Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство.
66. Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт.
67. Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници
68. и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари?
69. А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина.
70. А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш.
71. И когато излезе той на вратника, видя го друга, и казва на тези които бяха там: И този бе с Исуса Назарянина.
72. И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека.
73. И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях; защото твоето говорене те изявява.
74. Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попя.
75. И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.