глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Старият Завет

Новият Завет

Матей 13 Цариградски (BG1871)

1. В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето.

2. И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега.

3. И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее;

4. и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го.

5. А друго падна на каменити места, дето нямаше много пръст; и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;

6. а като изгрея слънцето, припламна, и понеже нямаше корен, изсъхна.

7. Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.

8. Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.

9. Който има уши да слуша нека слуша.

10. И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи?

11. А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено.

12. Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който няма, и каквото има ще му се отнеме.

13. За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумяват.

14. И изпълнява се на тях пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и няма да разумеете; и с очи ще гледате, и няма да видите:

15. Защото задебеля сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля.

16. А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят.

17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видяха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.

18. Вий прочее чуйте притчата на сеятеля.

19. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;

21. корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.

22. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.

23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.

24. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;

25. но като спяха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.

26. И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.

27. А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?

28. А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?

29. А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.

30. Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.

31. Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;

32. което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най-голямо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.

33. Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото.

34. Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше.

35. за да се изпълни реченото от пророка, който казва: "Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира."

36. Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

37. А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син человечески;

38. нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго.

39. враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите.

40. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век.

41. Ще проводи Син человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие;

42. и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43. Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша.

44. Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива.

45. Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери;

46. който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.

47. Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби;

48. който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

49. Така ще бъде в скончанието на века; ще излязат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните,

50. и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

51. Казва им Исус: Разумяхте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи.

52. А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто.

53. И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там.

54. И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили?

55. Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда?

56. И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това?

57. И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Няма пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си.

58. И не стори там много сили заради неверството им.