1. И той влезе в ладията и премина, та дойде в своят си град.
2. И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като видя Исус тяхната вяра, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти.
3. И ето, някои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува.
4. А Исус като видя помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си?
5. Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи?
6. Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому: ) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си.
7. И той стана и отиде у дома си.
8. Това като видяха народите почудиха се, и прославиха Бога, който бе дал таквази власт на человеците.
9. И като минуваше Исус от там, видя едного человека че седеше на митарницата, Матей на име, и рече му: Дойди след мене; и той стана и отиде след него.
10. И когато бе седнал на трапезата в къщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и с учениците негови.
11. И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците му: Защо вашият учител с митарите и грешниците наедно яде и пие?
12. А Исус като чу това, рече им: Здравите нямат нужда от лекар, но болните.
13. Идете още и научете се що е: Милост искам, а не жертва; защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние.
14. Тогаз идват при него учениците Иоанови, и казват му: Защо ние и Фарисеите постим много, а твоите ученици не постят?
15. И рече им Исус: Могат ли сватбарите да тъжат докато е с тях младоженикът? Ще дойдат обаче дни, кога се отнеме от тях младоженикът, и тогаз ще постят.
16. И никой не кърпи ветха дреха с небелен плат; защото това което ще се тури да запълни, отдира от дрехата, и съдраното става лошо.
17. Нито наливат ново вино в ветхи мехове; а инак, разпукват се меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но наливат ново вино в нови мехове, и едното и другото се увардят.
18. Това когато говореше тям, ето, началник някой си дойде, та му се кланяше и казваше: Дъщеря ми до сега е умряла; но дойди и тури ръката си на нея, и ще оживее.
19. И стана, та отиде след него Исус, и учениците му.
20. И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допря се до полата на дрехата му.
21. Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея.
22. А Исус като се обърна та я видя, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздравя жената.
23. И когато дойде Исус в къщата началникова, и видя свирачите и народът в смущение,
24. Рече им: Идете си; защото момичето не е умряло, но спи. И присмиваха му се.
25. А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана.
26. И разчу се това по всичката онази земя.
27. И когато си отиваше Исус от там, вървяха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов.
28. И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи.
29. Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по вярата ваша.
30. И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой.
31. А те като излязоха, прославиха го по всичката онази земя.
32. И когато те излязваха, ето, доведоха му един человек ням и беснуем.
33. И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видяло таквоз нещо в Израил.
34. А Фарисеите казваха: чрез началникът бесовски изгонва бесовете.
35. И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всяка болест и всяка немощ в народа.
36. И като видя множеството на народът, смили се за тях, защото бяха изнемощели и пръснати, като овци, които нямат пастир.
37. Тогаз рече на учениците си: Жетвата е много, а работниците малко;
38. за това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си.