1. Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и Фарисеи и казваха:
2. Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3. А той отговори и рече им: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4. Защото Бог заповяда и рече: "Почитай баща си и майка си"; и, "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви."
5. Но вие казвате: Който рече на баща или на майка: Дар е каквото би да се ползуваш от мене, доста е:
6. той може и да не почита баща си или майка си. И развалихте Божията заповед за вашето предание.
7. Лицемери! добре пророкува Исаия за вас и казва:
8. Тези люде се приближават при мене с устата си, и с устните си ме почитат, а сърцето им далеч отстои от мене.
9. Но напразно ме почитат, като учат учения заповеди человечески.
10. И като призова народът, рече им: Слушайте и разумейте:
11. не осквернява человека което влязва в уста, но което излязва из уста, то осквернява человека.
12. Тогаз пристъпиха учениците му и рекоха му: Знаеш ли че Фарисеите като чуха тази дума съблазниха се?
13. А той отговори и каза; Всяко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени.
14. Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15. Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча.
16. А Исус им рече: Още ли сте и вие без разум?
17. Не разумявате ли още, че все що влязва в устата, сместя се в търбуха и в захода се изхвърля?
18. А което излязва из устата, излязва из сърцето, и то осквернява человека.
19. Защото от сърцето излязват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.
20. Тези неща са които оскверняват человека; а да яде някой с немити ръце не осквернява человека.
21. И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни.
22. И ето жена Хананейка, която бе излязла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бяс.
23. А той ни реч не й отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас.
24. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом.
25. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми.
26. А той отговори и рече: Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата.
27. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им.
28. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде както искаш. И оздравя дъщеря й от онзи час.
29. И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там.
30. И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели:
31. Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.
32. А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.
33. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлябове, щото да наситим толкоз народ?
34. И казва им Исус: Колко хлябове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици.
35. И повеле на народа да насядат на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа.
37. И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни.
38. А онези които ядоха бяха четири хиляди мъже освен жени и деца.
39. А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински.