глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Старият Завет

Новият Завет

Матей 22 Цариградски (BG1871)

1. И отвеща Исус и говореше им пак с притчи, и казваше:

2. Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си;

3. и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат.

4. Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5. Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си;

6. а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги.

7. Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори.

8. Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни.

9. И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба.

10. И излязоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости.

11. И като влезе царят да прегледа гостите, видя там человек не облечен със сватбарска дреха:

12. И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като нямаш сватбарска дреха? А той замълча.

13. Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби:

14. Защото мнозина са звани, а малцина избрани.

15. Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума.

16. И проваждат до него учениците си наедно с Иродияните, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа; защото не гледаш на лице на человеците.

17. Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не?

18. А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери?

19. Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз.

20. И казва им: чий е този образ и надписът?

21. Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу.

22. И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.

23. В същия ден дойдоха при него Садукеи, които казват че няма възкресение; и попитаха го,

24. И казваха: Учителю, Мойсей рече: Ако умре някой без чада, да се ожени брат му за жена му, и ще възстави семе на брата си.

25. А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше семе остави жена си на брата си;

26. подобно и вторият, и третият, до седмият.

27. А подир всичките умря и жената.

28. И тъй във възкресението на кого от седемте ще бъде жена? защото всичките я имаха.

29. Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете писанията, нито силата Божия,

30. защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето.

31. А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели реченото вам от Бога, който казва:

32. Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.

33. И като чуха народът, удивяваха се на поучението му.

34. А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно.

35. И от тях един законник, попита го, за да го изкушава, и каза:

36. Учителю! Коя заповед е голяма в закона?

37. А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.

38. Тази е първа и голяма заповед.

39. А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си.

40. На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят.

41. И като бяха събрани Фарисеите, попита ги Исус.

42. и рече: Как мислите за Христа? чий син е? Казват му: Давидов.

43. Казва им: Как прочее Давид духом го нарича Господ и казва:

44. Рече Господ на Господа моего: седни от дясната ми страна, докле положа враговете ти подножие на нозете ти?

45. И тъй, ако Давид го нарича Господ, как да му е син?

46. И никой не можеше да му отговори нито реч: нито пък дръзна някой от този ден вече да го попита нещо.