глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 19 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Йов повторно отговаря на Вилдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител

1. В отговор Йов каза:

2. „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи?

3. Ето вече десет пъти ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене.

4. Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене.

5. Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор,

6. знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна.

7. Ето аз викам: „Насилие!“, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма.

8. Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма.

9. Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми.

10. Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен.

11. Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове.

12. Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.

13. Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен.

14. Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха.

15. Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи.

16. Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля.

17. Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници.

18. Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват.

19. От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене.

20. Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите.

21. Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази.

22. Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?

23. О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани,

24. с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала!

25. Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха.

26. И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога.

27. Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване!

28. Ако вие още продължавате да говорите: „Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?“ –

29. Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“