1. Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах.
2. Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас.
3. Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога.
4. А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари.
5. О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост.
6. Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми.
7. Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа?
8. Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате?
9. Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек?
10. Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите.
11. Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема?
12. Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.
13. Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне.
14. Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка.
15. Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.
16. И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му.
17. Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми.
18. Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав.
19. Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.
20. Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице:
21. оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши.
22. Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай.
23. Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми?
24. За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг?
25. Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха?
26. Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост,
27. поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи.
28. А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.