глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 29 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1. Тогава Йов продължи своето слово и каза:

2. „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3. когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;

4. когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;

5. когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;

6. когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!

7. Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,

8. видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,

9. князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,

10. гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.

11. Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,

12. защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.

13. Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.

14. Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.

15. Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,

16. баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.

17. На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.

18. Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;

19. коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,

20. славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“

21. Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет

22. След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.

23. Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24. Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.

25. Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“