1. Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.
2. Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?
3. Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4. Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.
5. Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?
6. Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас!
7. Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.
8. Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.
9. Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.
10. Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.
11. От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.
12. От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.
13. Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.
14. На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.
15. Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват.
16. Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.
17. Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.
18. Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.
19. За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза.
20. Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.
21. Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.
22. Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.
23. Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.
24. След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.
25. На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.
26. На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“