1. Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,
2. разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,
3. а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.
4. Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.
5. Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
6. Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.
7. Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“
8. Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.
9. Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.
10. Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.
11. Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.
12. С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.
13. Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“
14. Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.
15. Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.
16. Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?
17. Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,
18. понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.
19. Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.
20. Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.
21. Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,
22. защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“