глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42

Старият Завет

Новият Завет

Йов 9 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Божията справедливост. Съзнание за грях

1. В отговор Йов каза:

2. „Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога?

3. Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.

4. Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?

5. Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;

6. Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.

7. Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите.

8. Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини;

9. сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга;

10. твори дела велики, непостижими и безброй чудеса.

11. Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра.

12. Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“

13. Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав.

14. И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?

15. На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.

16. Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,

17. Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,

18. не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.

19. Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове?

20. Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.

21. Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.

22. Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.

23. Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.

24. Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

25. А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие,

26. летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.

27. Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,

28. то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.

29. Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?

30. Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,

31. и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.

32. Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!

33. О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.

34. Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва –

35. тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.