1. „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.
2. За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.
3. От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,
4. късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.
5. Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,
6. за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.
7. Викат между храстите, врат се под трънаците –
8. подли и безименни човеци, измет на земята.
9. На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.
10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.
11. Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.
12. Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,
13. а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.
14. Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.
15. Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.
16. И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.
17. Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
18. С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
19. Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23. Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.
24. Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?
25. Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26. Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.
27. Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.
28. Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.
29. Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.
30. Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.
31. Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“