1. „Договор сключих с очите си да не поглеждам девица.
2. Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините?
3. Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника?
4. Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?
5. Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама,
6. нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност.
7. Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно,
8. нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.
9. Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си,
10. нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея,
11. защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд;
12. защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.
13. Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене,
14. какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря?
15. Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?
16. Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят?
17. Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак?
18. Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.
19. Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха,
20. не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета?
21. Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите,
22. нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя,
23. тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.
24. Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“
25. Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,
26. ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви,
27. прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка –
28. това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?
30. Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.
31. Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“
32. Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
33. Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,
34. понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35. Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.
36. Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.
37. Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.
38. Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене,
39. ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните,
40. нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“Край на думите на Йов.