глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 19 Цариградски (BG1871)

1. По-добър е сиромахът който ходи в целостта си, Нежели развратний в устните си който е и безумен.

2. На душата невежеството наистина не е добро: И който бърза с нозете спъва се.

3. Безумието на человека изкривява пътя му; И сърдцето му негодува против Господа.

4. Богатството притуря много приятели; А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5. Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи няма да избегне.

6. Мнозина търсят лицето на щедрия; И всеки е приятел на даващия дарове.

7. Сиромаха го мразят всиките му братя, - Колко повече ще отбягват от него приятелите му! – Той тича след думи които няма да се изпълнят.

8. Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро.

9. Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине.

10. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници.

11. Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението.

12. Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата.

13. Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане.

14. Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава.

15. Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна.

16. Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине.

17. Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.

18. Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш.

19. Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.

20. Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си.

21. Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд.

22. Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца.

23. Страхът Господен донося живот; И който го има ще си ляга наситен: Зло не ще да срещне.

24. Ленивий затопява ръката си в блюдото, И не ще нито в устата си да я върне.

25. Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен; И ако обличиш благоразумния, ще научи знание.

26. Който съсипва отца и пропъжда майка, Той е син който причинява срам и поношение.

27. Престани, сине мой, да слушаш поучение, Което отвраща от думите на знанието.

28. Лош свидетел се присмива на правото: И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29. Съдове се готвят за присмивателите, И за гърба на безумните биения.