1. Всяка мъдра жена съградява дома си; А безумната го събаря с ръцете си.
2. Който ходи в правотата си бои се от Господа; Но строптивий в пътищата си презира го.
3. В устата на безумния е пръчката на гордостта; А устните на мъдрите ще ги пазят.
4. Дето няма говеда яслите са чисти; Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.
5. Истинний свидетел не лъже; А лъжливий свидетел излива лъжи.
6. Присмивателят търси мъдрост, и не намерва; А за разумния е лесно ученето.
7. Замини безумния человек Когато си узнал че няма разумни устни.
8. Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си; А глупостта на безумните е заблуждение.
9. Безумните се смеят на беззаконието; А всред правите има благоволение.
10. Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му.
11. Къщата на нечестивите ще се събори; Но шатърът на правите ще цъвти.
12. Има път който се види прав на человека; Но краят му е пътища към смърт.
13. Още и в смеха сърдцето има болката си; И на радостта свършекът е скръб.
14. Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити, И добрият человек от себе си.
15. Простият вярва на всяка дума; А благоразумният внимава в пътеките си.
16. Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел.
17. Острояростният прави несмислено; И зломисленият человек е омразен.
18. Безумните наследват глупост; А благоразумните се венчават със знание.
19. Злите се кланят пред добрите, И нечестивите във вратата на праведния.
20. Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много.
21. Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е.
22. Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.
23. От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост.
24. Венец на мъдрите е богатството им: Преимуществото на безумните е глупостта.
25. Истинний свидетел избавя души; А лъстивий излива лъжи.
26. В страха от Господа има крепко упование; И неговите чада ще имат прибежище.
27. Страхът Господен е източник на живот, И отдалечава от сетите на смъртта.
28. Умножението на людете е слава на царя, А намалението на людете съсипване на княза.
29. Дълготърпеливий има голямо благоразумие; А нетърпеливий показва много безумие.
30. Тихо сърдце е живот на плътта; А завистта е гнилост на костите.
31. Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го.
32. Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование.
33. В сърдцето на разумния почива мъдрост; А каквото има вътре в безумните ще се яви.
34. Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете.
35. Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.