глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 14 Цариградски (BG1871)

1. Всяка мъдра жена съградява дома си; А безумната го събаря с ръцете си.

2. Който ходи в правотата си бои се от Господа; Но строптивий в пътищата си презира го.

3. В устата на безумния е пръчката на гордостта; А устните на мъдрите ще ги пазят.

4. Дето няма говеда яслите са чисти; Но изобилието на произведенията е в силата на воловете.

5. Истинний свидетел не лъже; А лъжливий свидетел излива лъжи.

6. Присмивателят търси мъдрост, и не намерва; А за разумния е лесно ученето.

7. Замини безумния человек Когато си узнал че няма разумни устни.

8. Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си; А глупостта на безумните е заблуждение.

9. Безумните се смеят на беззаконието; А всред правите има благоволение.

10. Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му.

11. Къщата на нечестивите ще се събори; Но шатърът на правите ще цъвти.

12. Има път който се види прав на человека; Но краят му е пътища към смърт.

13. Още и в смеха сърдцето има болката си; И на радостта свършекът е скръб.

14. Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити, И добрият человек от себе си.

15. Простият вярва на всяка дума; А благоразумният внимава в пътеките си.

16. Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел.

17. Острояростният прави несмислено; И зломисленият человек е омразен.

18. Безумните наследват глупост; А благоразумните се венчават със знание.

19. Злите се кланят пред добрите, И нечестивите във вратата на праведния.

20. Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много.

21. Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е.

22. Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро.

23. От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост.

24. Венец на мъдрите е богатството им: Преимуществото на безумните е глупостта.

25. Истинний свидетел избавя души; А лъстивий излива лъжи.

26. В страха от Господа има крепко упование; И неговите чада ще имат прибежище.

27. Страхът Господен е източник на живот, И отдалечава от сетите на смъртта.

28. Умножението на людете е слава на царя, А намалението на людете съсипване на княза.

29. Дълготърпеливий има голямо благоразумие; А нетърпеливий показва много безумие.

30. Тихо сърдце е живот на плътта; А завистта е гнилост на костите.

31. Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го.

32. Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование.

33. В сърдцето на разумния почива мъдрост; А каквото има вътре в безумните ще се яви.

34. Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете.

35. Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.