глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 17 Цариградски (BG1871)

1. По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря.

2. Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя.

3. Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата.

4. Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език.

5. Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.

6. чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им.

7. Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник.

8. Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява.

9. Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.

10. Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен.

11. Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него.

12. Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си.

13. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14. Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило.

15. Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу.

16. Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум?

17. Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време.

18. человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си.

19. Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба.

20. Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие.

21. Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда.

22. Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.

23. Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието.

24. Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята.

25. Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила.

26. Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото.

27. Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен.

28. И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.