1. По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря.
2. Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя.
3. Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата.
4. Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език.
5. Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.
6. чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им.
7. Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник.
8. Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява.
9. Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.
10. Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен.
11. Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него.
12. Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си.
13. Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14. Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило.
15. Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу.
16. Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум?
17. Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време.
18. человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си.
19. Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба.
20. Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие.
21. Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда.
22. Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.
23. Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила.
26. Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото.
27. Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен.
28. И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.