1. По-предпочитаемо е добро име нежели голямо богатство, И добра благодат нежели сребро и злато.
2. Богат и сиромах се срещат, Господ е създател и на двамата.
3. Благоразумний предвижда злото и се укрива; А неразумните напредват и се наказват.
4. Следствието на смирението и на страха Господен Е богатство и слава и живот.
5. Тръне и сети има в пътя на строптивия: Който пази душата си ще бъде далеч от тях.
6. Научи детето в началото на пътя му; И не ще да се уклони от него нито когато остарее.
7. Богатий властвува на сиромасите; И който се заима раб е на заимодавеца.
8. Който сее беззаконие ще пожъне суета; И жезълът на буйството му ще изчезне.
9. Който има добро око ще бъде благословен; Защото дава от хляба си на сиромаха.
10. Изпъди присмивателя, и ще се махне препирането, И сварата и укорът ще престанат.
11. Който обича сърдечната чистота Има благодат на устните си, и царят му е приятел.
12. Очите на Господа пазят знанието; А съсипва той думите на законопрестъпния.
13. Ленивий казва: Лъв има вън; Всред стъгдите ще бъда убит.
14. Устата на чужди жени са дълбока яма; И когото мрази Господ, той ще падне в нея.
15. Безумието е вързано у сърдцето на детето. Жезълът на наказването ще го отдалечи от него.
16. Който угнетява сиромаха за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост.
17. Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И прилепи сърдцето си в моето знание;
18. Защото е приятно ако ги пазиш в сърдцето си, И ще бъдат всякога готови върху устните ти.
19. За да бъде упованието ти на Господа; Аз те научих на това днес; най-вече тебе.
20. Не писах ли ти много пъти Със съветвания и знания.
21. За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш думи на истина на онези които проваждат до тебе?
22. Не оголвай сиромаха защото е сиромах, Нито притеснявай бедния в портата;
23. Защото Господ ще отсъди съдбата им, И ще оголи душата на тези които са ги оголили.
24. Не прави приятелство с яростен человек, И с гневлив человек не ходи заедно;
25. За да не научиш пътищата му, И да не поставиш сет за душата си.
26. Не бъди от тези които дават ръка, От тези които стават поручители за дългове.
27. Ако нямаш от де да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28. Не преместяй ветхи межди Които са положили отците ти.
29. Видял ли си человека прилежлив в работата си? Той ще стои пред царе: Няма да стои пред незнаменити.