глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 7 Цариградски (BG1871)

1. Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си.

2. Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си.

3. Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си.

4. Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник;

5. За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си.

6. Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах,

7. И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум,

8. Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й,

9. Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака;

10. И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво;

11. (Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й;

12. Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл;

13. И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше:

14. Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си;

15. За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те;

16. Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда;

17. Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица;

18. Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов;

19. Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път;

20. Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си.

21. Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си.

22. Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание,

23. Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й.

24. Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми.

25. Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й;

26. Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27. Домът й е пътища към ад, Които низводят в смъртните клетове.