1. И като изминаха Амфипол и Аполония дойдоха в Солун, дето беше съборището Юдейско.
2. И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред се разговаряше с тях от писанията,
3. та им откриваше и доказваше че: Трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповядвам е Христос.
4. И някои от тях повярваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко.
5. Но неповярвалите Юдеи завидяха, и като взеха с тях си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа.
6. И като не ги намериха повлекоха Ясона и някои от братята към градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука;
7. които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус.
8. И смутиха народа и градоначалниците които чуха това.
9. Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.
10. А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско.
11. И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всяко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така.
12. И тъй, мнозина от тях повярваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко.
13. И като разбраха Солунските Юдеи че и в Берия се проповяда от Павла словото Божие, дойдоха и там и разбъркаха народа.
14. Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там.
15. А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си.
16. А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли.
17. И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха.
18. И някои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповядваше Исуса и възкресението.
19. И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разумя какво е това ново учение което ти проповядваш?
20. Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то.
21. А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново.
22. И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни.
23. Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповядвам аз.
24. Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени,
25. нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все;
26. и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им;
27. за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас;
28. защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме."
29. И тъй, като сме род Божий, не трябва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо.
30. Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всякъде да се покаят;
31. защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите.
32. А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша.
33. И така Павел излезе отпомежду тях.
34. А някои человеци се прилепиха при него и повярваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и някоя си жена на име Дамар, и други още с тях.