глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23

Старият Завет

Новият Завет

Деяния 4 Цариградски (BG1871)

1. И когато те говореха народу, дойдоха върх тях свещениците и войводата на храма и Садукеите,

2. които се жалуваха, защото учеха народа и проповядваха чрез Исуса възкресението от мъртвите.

3. И възложиха на тях ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер.

4. А мнозина от тези които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите человеци стигна до пет хиляди.

5. И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците,

6. и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що бяха от първосвещеническия род.

7. И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това?

8. Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви,

9. понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние към человек немощен, чрез какво биде той изцелен;

10. да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав.

11. Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла.

12. И чрез никого другиго не бива спасение; защото няма под небето друго име да е дадено между человеците чрез което трябва да се спасим.

13. А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумяха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.

14. А като видяха изцеления человек че стои с тях нямаха що да рекат на среща.

15. И от как им повелеха да излязат вън от съборището, посъветваха се помежду си

16. и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тях; и не можем да речем че не е станало.

17. Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.

18. И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.

19. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;

20. защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21. А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.

22. Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.

23. И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.

24. А те като чуха възвисиха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тях,

25. който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: "Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?

26. Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов."

27. Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,

28. да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.

29. И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,

30. ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса.

31. И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповядваха словото Божие с дързновение.

32. А множеството които бяха повярвали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.

33. И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат бе над всички тях.

34. И никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,

35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му трябваше.

36. Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,

37. който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.