1. Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание.
2. (И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голяма тишина; и рече:)
3. Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бях, както сте вие всинца днес,
4. и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени;
5. както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които бяха там за да ги накажат.
6. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето.
7. И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?
8. А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
9. А тези които бяха с мене светлината видяха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
10. И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
11. И понеже от бляска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск.
12. И някой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
13. дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
14. А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
15. защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видял и чул.
16. И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
18. и видях го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
19. И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които вярваха в тебе;
20. и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.
21. И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.
22. И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не трябва да живее.
23. И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,
24. тисящникът заповяда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.
25. И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?
26. Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.
27. А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.
28. И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29. И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щяха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал.
30. На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тях.