глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23

Старият Завет

Новият Завет

Деяния 19 Цариградски (BG1871)

1. А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери някои ученици

2. рече им: Приехте ли Духа Светаго като повярвахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет.

3. И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново.

4. А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да вярва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса.

5. И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса.

6. И щом възложи Павел ръце на тях; дойде Дух Светий на тях; и говореха езици и пророчествуваха.

7. И всичките бяха до дванадесет мъже.

8. И като влезе в съборището проповядваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие.

9. А понеже някои се ожесточаваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях, и отлъчи учениците та се разговаряше с тях всеки ден в училището на някого си Тирана.

10. И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.

11. Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце;

12. до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тяло носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тях, и злите духове излязваха из тях.

13. И някои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповядва.

14. И тия що правеха това бяха някои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски.

15. И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте?

16. И скочи върх тях человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тях, така що голи и ранени избягаха из онази къща.

17. И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тях, и възвеличаваше се името на Господа Исуса.

18. И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

19. Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги горяха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.

20. Така силно растеше и крепеше се словото Господне.

21. И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, трябва да видя и Рим.

22. И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.

23. А в онова време голям метеж стана за пътя Господен.

24. Защото златар някой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голяма печалба,

25. като събра тях, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.

26. И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.

27. И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита.

28. Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!

29. И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.

30. А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.

31. Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.

32. И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали.

33. А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с ръка и щеше да се отговори на народа.

34. Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.

35. На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?

36. И тъй, това като е неоспоримо, вие трябва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.

37. Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.

38. И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с някого, има дни съдебни, има и изправници; нека излязат да се съдят един с други.

39. Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.

40. Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже няма никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.

41. И това като рече разпусна събранието.