1. И когато се разделихме от тях и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара;
2. и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3. И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.
4. И като намерихме учениците преседяхме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлязва в Ерусалим.
5. И когато преминахме седемте дена, излязохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.
6. И като се опростихме един с друг влязохме в кораба; а те се върнаха у тях си.
7. И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8. А на утринта Павел и ние които бяхме с него излязохме та дойдохме в Кесария; и влязохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.
9. А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10. И като останахме там много дни, слезе от Юдея някой си пророк на име Агав.
11. И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12. И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлязва в Ерусалим.
13. Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.
14. И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.
15. И след тия дни приготвихме се и възлязохме в Ерусалим.
16. А с нас дойдоха и някои ученици от Кесария и ни водеха при някого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17. И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.
18. И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.
19. И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.
20. А те като чуха славеха Господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които повярваха, и те всички са ревнители на закона.
21. А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрязват чадата си нито да ходят по старите обичаи.
22. И тъй, що е? Известно че трябва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.
23. За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:
24. вземи ги, и с тях наедно направи очищението си, и иждиви за тях да си обръснат главите, и да познаят всички че няма нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.
25. А за езичниците които повярваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.
26. Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тях, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тях.
27. И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,
28. и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всякъде всичките учи против народа, против закона, и против това място; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това място.
29. (Защото бяха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)
30. И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.
31. И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;
32. и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тях. А те като видяха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.
33. Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.
34. А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповяда да го закарат в крепостта.
35. А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.
36. Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.
37. И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?
38. А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди няколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39. И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.
40. И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като стана голямо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше: