1. А в църквата която беше в Антиохия имаше някои си пророци и учители, Варнава, и Симеон нарицаемий Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаин възпитаният наедно с Ирода четверовластника, и Савел.
2. И когато служеха те Господу и постеха, рече Дух Светий: Отделете ми Варнава и Савла на работата на която съм ги призвал.
3. Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тях ръце и ги изпратиха.
4. И така те проводени от Духа Светаго слязоха в Селевкия, и от там отплуваха в Кипър.
5. И когато бяха в Саламин проповядваха словото Божие в Юдейските съборища; и имаха за слуга Иоана.
6. И като преминаха всичкия остров до Пафа намериха някого си магесника, лъжовен пророк Юдеянин на име Варисус,
7. който беше с изправника Сергия Павла, человека разумен. Той (Сергий) повика Варнава и Савла и поиска да чуе словото Божие.
8. Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от вярата.
9. Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него,
10. и рече: О ти изпълнени със всяка лъжа и с всякакво кознедейство, сине дяволски, враже на всяка правда, няма ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни?
11. И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води някой за ръка.
12. Тогаз, като видя изправникът това що стана, смая се на учението Господне и повярва.
13. И като се отвезоха от Пафа Павел и дружината му, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отлъчи от тях и върна се в Ерусалим.
14. А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и съботния ден влязоха в съборището и седнаха.
15. И след прочитането на закона и пророците, началниците на съборището проводиха до тях та им рекоха: Мъже братие, ако имате някое слово за увещание на народа, кажете.
16. И стана Павел та помаха с ръка и рече: Мъже Израиляни, и вие които се боите от Бога, слушайте.
17. Бог на този Израилски народ избра отците наши, и възвиси народа когато бяха преселници в земята Египетска, и с мишца висока изведе ги из нея.
18. И четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19. И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им в наследие тяхната земя.
20. И след това, около четиристотин и петдесет години, даде им съдници до пророка Самуила.
21. И напокон поискаха цар; и даде им Бог Саула сина Кисова, мъж от племето Вениаминово, четиридесет години:
22. И него като отмахна въздигна им за цар Давида, за когото рече и свидетелствува: Намерих Давида Иесеев человек по моето сърдце, който ще изпълни всичките ми щения.
23. От неговото потомство Бог според обещанието си въздигна на Израиля Спасител Исуса
24. откак проповяда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ.
25. И когато свършваше Иоан попрището си, казваше: Кого ме имате да съм? Не съм аз; но, ето, иде след мене онзи комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26. Мъже братие, синове от Авраамовия род, и които между вас се боят от Бога, вам се проводи словото на това спасение.
27. Защото жителите Ерусалимски и техните началници, като не познаха него и не разумяха прочитаемите всяка събота пророчески изречения, изпълниха ги като го осъдиха;
28. и без да намерят ни една вина за смърт изискаха от Пилата да го убие.
29. И като свършиха всичко що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
30. Но Бог го възкреси от мъртвите.
31. И той в продължение на много дни се явяваше на тези които бяха възлезли с него наедно от Галилея в Ерусалим, и които са негови свидетели пред народа.
32. И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни,
33. Бог го изпълни на нас техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: "Син мой си ти, аз днес те родих."
34. А че го е възкресил от мъртвите без да има да се връща вече в изтлението, казва така: "Ще ви дам милостите обещаните на Давида верно."
35. За това и в другия Псалом казва: "Няма да оставиш преподобнаго твоего да види изтление. "
36. Защото Давид като послужи на Божието изволение в своя си род, престави се, и приложи се при отците си, и видя изтление.
37. А този когото Бог възкреси не видя изтление.
38. И така, известно да бъде вам, мъже братие, че чрез него се проповядва вам прощение на греховете;
39. и от всичко що не сте могли да се оправдаете чрез закона Моисеев, чрез него всеки който вярва оправдава се.
40. И така, гледайте да не дойде на вас реченото от пророците:
41. "Вижте, презиратели, и почудете се, и изчезнете; защото аз върша работа на вашето време, работа която няма да повярвате ако ви каже някой. "
42. И когато излязваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповядат и тям тези думи до събота.
43. И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тях убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44. И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.
45. А Юдеите като видяха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше.
46. Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповяда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците;
47. защото така ни заповяда Господ: "Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята."
48. И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и повярваха всички които бяха отредени за вечния живот.
49. И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.
50. А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си.
51. А те отърсиха на тях и праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52. И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.